За Европа хората са краставици
Ако човек желае да си изясни събитията в Испания, да разбере защо се борят в Каталуня и какво мислят за това в Брюксел, няма потребност да гледа репортажи по малкия екран, да търси разбори на политолози. Случаят се оказа характерен и ще би трябвало да се обърне към психиатър. Особено, с цел да проумее мълчанието на престижите в Евросъюза.
Там всички си глътнаха езиците - от най-високите началници до дребните депутати и служители. Мълчи веселякът Юнкер. Скри се от микрофоните Доналд Туск. Покри се вездесъщата и другояче бъбрива външна комисарка Могерини. Млъкна даже могъщата двойка Меркел-Макрон. Мълчат и добре вършат. Защото този път в действителност няма какво да кажат. Нямат концепция какво да вършат в миг, когато техните камъни летят по техните глави.
Как да обяснят, че някакви каталунци бягат от хубавото. Цял свят тича към плажовете и пие виното на Испания, а на тях, видите ли, не им харесва. Независимост желали. Толкова години към този момент са в сплотеното европейско семейство и още не са разбрали, че силата и благополучието са в единството. Това, че под единение се схваща за едни повече и власт, и богатства, а за други - по-малко, е детайлност. От единствено себе си се схваща, че множеството е за Брюксел, Берлин и Париж, а останалото за останалите. Азбучната истина за " изключителността " на тези три столици я схванаха младоците в Източна Европа, а в Барселона - не.
Как да обяснят, че солидарността е европейска полезност, която се ползва в изключителни случаи. Например, когато някой от високопоставените персони в " изключителните " центрове на властта свърши нелепост, а другите да замазват и да поемат последствията. Както стана с любовната случка на Меркел с емигрантите.
Как да разтълкуват на европейското население, че референдум към този момент е мръсна дума. Мнението на жителите по жизненоважни за тях проблеми изобщо не е забавно. Има избори, контролирани по тъкмо избрани схеми, гарантиращи изтласкването на " верните " особи, и това стига. Как се ръководи, кой ръководи, кой има право на самостоятелност - това не е тяхна работа.
Международната пълномощия не е преодоляла несъгласието сред правото на народите на самоопределяне и правото на отбрана целостта на страните. На европейския Олимп обаче считат, че са решили и този въпрос по правилото " Кесаревото кесарю, а божието - Богу ". Когато Сърбия искаше да отбрани целостта си, правото й бе отнето. Признато бе правото на косоварите на самостоятелност. И то без референдум. Тогава Европа подцени полезностите си и вразуми Белград с " филантропични бомбардировки ".
Когато " безразсъдство " прояви някоя общественост в Европейски Съюз, европолицаите може да стрелят с гумени патрони по протестиращите. Така е по закон в името на реда и цивилизацията. Ако в Москва обаче служител на реда си разреши единствено да блъсне маргинал от несанкциониран протест, тогава се подвига писък до небето за " нарушени " човешки права. Мадридската жандармерия може да ползва несъразмерна мощ против правото на референдум, тъй като е " конституционно несъответен ". Затова пък на въоръжения прелом в Киев, осъществен благодарение на Европа, се закичва етикета " легален ". Брюксел раздава ум на всички места - и надалеч отвън границите си, само че в Испания не може. Това били вътрешни проблеми.
Много неща още няма да могат да обяснят европейските велможи. Ще се заплетат, в случай че отворят уста. Каталуня стана успех на двойните стандарти. Затова в този момент Европа мълчи. Ако признае независимостта на Барселона, ще би трябвало да го стори и във връзка с Крим, а на следващия ден - и за доста други области в страни членки на Европейски Съюз. И дума да не става. Това би било смъртоносно за прехваленото европейско единение. Тогава и властта, и богатствата за трите " определени " столици ще бъдат по-малко.
Видно е, че там има сериозен недостиг на умствени качества и политически умения. Иначе високопоставените персони нямаше сами да работят против европейското единение. Те до през днешния ден не желаят да погледнат истината в очите и да нарекат проблемите със личните им имена. Натрапваха глобализъм, получиха накъсване. Искаха " общо европейско схващане ", получиха осъзнаване на националната еднаквост. Вместо да проумеят, че европейците недоволстват против опитите да бъдат подстригвани по един маниер, в Европейски Съюз им натискат главите и щракат с ножицата на санкции и закани. Макрон и Меркел оферират още по-затягащи правила, още по-силно орязващи държавния суверенитет. Искат категорично послушание, само че получават протест. Крайно време е в Брюксел да схванат, че хората не са краставици, нито кокошки и прасета, за чието благополучие усърдстват.
Референдумът в Каталуня не зрее от през вчерашния ден. Колективната европейска власт имаше време да помогне на Мадрид и Барселона да се схванат. Още повече, че каталунците и в този момент са подготвени на договаряния. Но това допуска мисъл, умеене и натурализъм. Прагматизъм, а не цинизъм. Ленивият разум на презрялата от народна власт Европа избира лесните решения, такива няма. То може да бъде единствено едно - принуждение. И Европа неведнъж към този момент сподели, че на това е способна.
Виж всички публикации от Светлана Михова-->
Там всички си глътнаха езиците - от най-високите началници до дребните депутати и служители. Мълчи веселякът Юнкер. Скри се от микрофоните Доналд Туск. Покри се вездесъщата и другояче бъбрива външна комисарка Могерини. Млъкна даже могъщата двойка Меркел-Макрон. Мълчат и добре вършат. Защото този път в действителност няма какво да кажат. Нямат концепция какво да вършат в миг, когато техните камъни летят по техните глави.
Как да обяснят, че някакви каталунци бягат от хубавото. Цял свят тича към плажовете и пие виното на Испания, а на тях, видите ли, не им харесва. Независимост желали. Толкова години към този момент са в сплотеното европейско семейство и още не са разбрали, че силата и благополучието са в единството. Това, че под единение се схваща за едни повече и власт, и богатства, а за други - по-малко, е детайлност. От единствено себе си се схваща, че множеството е за Брюксел, Берлин и Париж, а останалото за останалите. Азбучната истина за " изключителността " на тези три столици я схванаха младоците в Източна Европа, а в Барселона - не.
Как да обяснят, че солидарността е европейска полезност, която се ползва в изключителни случаи. Например, когато някой от високопоставените персони в " изключителните " центрове на властта свърши нелепост, а другите да замазват и да поемат последствията. Както стана с любовната случка на Меркел с емигрантите.
Как да разтълкуват на европейското население, че референдум към този момент е мръсна дума. Мнението на жителите по жизненоважни за тях проблеми изобщо не е забавно. Има избори, контролирани по тъкмо избрани схеми, гарантиращи изтласкването на " верните " особи, и това стига. Как се ръководи, кой ръководи, кой има право на самостоятелност - това не е тяхна работа.
Международната пълномощия не е преодоляла несъгласието сред правото на народите на самоопределяне и правото на отбрана целостта на страните. На европейския Олимп обаче считат, че са решили и този въпрос по правилото " Кесаревото кесарю, а божието - Богу ". Когато Сърбия искаше да отбрани целостта си, правото й бе отнето. Признато бе правото на косоварите на самостоятелност. И то без референдум. Тогава Европа подцени полезностите си и вразуми Белград с " филантропични бомбардировки ".
Когато " безразсъдство " прояви някоя общественост в Европейски Съюз, европолицаите може да стрелят с гумени патрони по протестиращите. Така е по закон в името на реда и цивилизацията. Ако в Москва обаче служител на реда си разреши единствено да блъсне маргинал от несанкциониран протест, тогава се подвига писък до небето за " нарушени " човешки права. Мадридската жандармерия може да ползва несъразмерна мощ против правото на референдум, тъй като е " конституционно несъответен ". Затова пък на въоръжения прелом в Киев, осъществен благодарение на Европа, се закичва етикета " легален ". Брюксел раздава ум на всички места - и надалеч отвън границите си, само че в Испания не може. Това били вътрешни проблеми.
Много неща още няма да могат да обяснят европейските велможи. Ще се заплетат, в случай че отворят уста. Каталуня стана успех на двойните стандарти. Затова в този момент Европа мълчи. Ако признае независимостта на Барселона, ще би трябвало да го стори и във връзка с Крим, а на следващия ден - и за доста други области в страни членки на Европейски Съюз. И дума да не става. Това би било смъртоносно за прехваленото европейско единение. Тогава и властта, и богатствата за трите " определени " столици ще бъдат по-малко.
Видно е, че там има сериозен недостиг на умствени качества и политически умения. Иначе високопоставените персони нямаше сами да работят против европейското единение. Те до през днешния ден не желаят да погледнат истината в очите и да нарекат проблемите със личните им имена. Натрапваха глобализъм, получиха накъсване. Искаха " общо европейско схващане ", получиха осъзнаване на националната еднаквост. Вместо да проумеят, че европейците недоволстват против опитите да бъдат подстригвани по един маниер, в Европейски Съюз им натискат главите и щракат с ножицата на санкции и закани. Макрон и Меркел оферират още по-затягащи правила, още по-силно орязващи държавния суверенитет. Искат категорично послушание, само че получават протест. Крайно време е в Брюксел да схванат, че хората не са краставици, нито кокошки и прасета, за чието благополучие усърдстват.
Референдумът в Каталуня не зрее от през вчерашния ден. Колективната европейска власт имаше време да помогне на Мадрид и Барселона да се схванат. Още повече, че каталунците и в този момент са подготвени на договаряния. Но това допуска мисъл, умеене и натурализъм. Прагматизъм, а не цинизъм. Ленивият разум на презрялата от народна власт Европа избира лесните решения, такива няма. То може да бъде единствено едно - принуждение. И Европа неведнъж към този момент сподели, че на това е способна.
Виж всички публикации от Светлана Михова-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ